Чувства и емоции заровени живи никога не умират

Никога не съм могла да разбера съвременната медицина, която третира човешкото тяло като една проста кола, като една машина на която частите могат просто да се заменят или поправят. И за съжаление продължава да разглежда органите като някакви съвсем отделни части на тази машина.

Аз вярвам, и знам че има връзка между емоционалната и психическата болка, в това че медицинските проблеми са многоизмерни и са неделимо свързани с чувства и емоции като гняв, тревожност, безпокойство, огорченост, негативност, отчаяние, непрощаване, разочарование, обида, страх, тъга и нещастие. Всъщност всичките ни физични заболявания, в един или друг аспект, са техен продукт. Чувства и емоции заровени живи никога не умират.

Никой не може да ме убеди, че един повреден черен дроб, нефункциониращи бъбреци, язва, мигрена или отказало да работи сърце просто така са се счупили в нашето иначе съвършено тяло (създадено така изначално). Но психосоматиката може да се обърне с краката нагоре и се създава соматопсихика. Един човек с хронично бъбречно заболяване например рано или късно се депресира от това че е непрекъснато болен. Друг след тежък инфаркт също може да изпадне в тежка депресия и да се предаде (и 90% от тези точно доказано умират в следващите 6 месеца). Ракът не е просто рак. Нещо дълбоко е наранено, за да се обърне тялото ни само срещу себе си. Кръгът се затваря. Човешката система рухва и не вижда изход, боледува физически и психически.
Аз го научих по ‘трудният начин”- т.е не теоретически, а буквално минах през един такъв опит. Трябваха ми години за да разбера, че някой от моите физични заболявания са имали в общи линии едно и също послание. Дори и да успявах някак си да се излекувам с традиционните медицински средства, се появяваше ново заболяване- трансформираха се в нещо друго. Докато не разбрах посланието и не научих урока.
За да се прекъсне кръга и да започне възстановителен процес са нужни не само диети, хапчета и операции, а и разбиране на това откъде започва всичко.

Аз не твърдя също, че ако сте на хемодиализа, или химиотерапия трябва да я прекъснете, или да престанете да си вземате лекарствата. Това което казвам е, че при едно физическо заболяване работата върху тяло и психика едновременно може да има мощен оздравяващ ефект със сила понякога 1000 пъти над тази, ако вземате просто хапчета. Ето някой физични заболявания които могат да означават доста други неща:

* проблеми с бъбреците- криза в двойката
* язва- скрит гняв или недоволство от някаква ситуация или човек
* високо кръвно налягане- подсъзнателно желание да избухнеш, невъзможност да се справяш със стрес
* хипертиройдизъм или Базедова болест- невъзможност да се грижиш за себе си, прекалена активност и „изнасяне навън”
* болки в кръста- страх от финансова нестабилност и т.н

Списъкът може да продължи до безкрай. Но както казва Хипократ „Всеки човек е уникален и това за което трябва да се погрижим е човека, а не неговата болест. По важно е да знаем какъв тип човек има дадено заболяване, отколкото какво заболяване има този човек”.

Малко объркващо, но все пак вярно, нали? Нека се погрижим за човека първо, за неговите чувства и емоции и тогава заболяването може да си отиде само.

Самата дума психотерапия произлиза от гръцката дума psyche (психика) и therapeia (лечение), което най- общо казано означава лечение на психиката, или както се изразява Т. Баци “това е лечение на психични и соматични заболявания с психични средства”. Изобщо определенията са много. Но в България психотерапията е позната предимно от филмите- и разбира се представата за ролята на психотерапията е изопачена и изкривена. Тук е все още срамно да отидеш да лекуваш психиката си, за да не те помислят за “луд”.

И в това понятие “луд” се включва всичко, което не може да се пипне, да се види- т.е. нашата психика. Много от хората не знаят, че кабинета на психотерапевта е едно от малкото места, където човешката индивидуалност се уважава абсолютно и професионалната тайна е свещена. Но не си представяйте, че психотерапевта е някакъв магьосник, който като удари с вълшебната пръчица всички проблеми изчезват. Той дори не е и някакъв съветник или гуру, който да ви напътства какво да правите с живота си.

Човешките проблеми, както и тяхното разрешаване се крият в самият човек и той самият трябва да стигне до решението им. Ролята на психотерапевта е да се опита да повдигне завесата на човешката душа, да изрови най- дълбоко скритите желания и мисли, да “ви води за ръката”. Той не е съдник, който ще ви съди за вашите деяния, тук всичко се приема без критика и цензура.

Човешките проблеми, както и тяхното разрешаване се крият в самият човек и той самият трябва да стигне до решението им. Ролята на психотерапевта е да се опита да повдигне завесата на човешката душа, да изрови най- дълбоко скритите желания и мисли, да “ви води за ръката”. Той не е съдник, който ще ви съди за вашите деяния, тук всичко се приема без критика и цензура.

Най- много обичам когато чуя някой да каже „Аз съм в много тежка депресия”, или „Аз имам панически атаки”, „Загубил съм си главата” или „Имам невроза”.
Поставянето на диагноза е много относително нещо. Защото в много случай депресията не е депресия, паническата атака може да е следствие от ендокринологичен проблем, тревожното разстройство може изобщо да не е разстройство, а само симптом на нещо друго и обикновено е. Нека не си поставяме диагнози за да си вярваме в тях. Моята работа става двойно по трудна.

Да, вероятно не се чувствате добре и това е факт за вас. Но моята работа е да ви накарам да се чувствате добре, с ваше позволение и помощ, а как ще го направя е отделен въпрос. В много случай терапевта работи и със психиатър за да бъде диагнозата валидна. Така че оставете ни да си свършим работата за да можем да ви помогнем.

Психичното страдание е голяма злочестина. Това отлично знаят хората, засегнати от болезнена стеснителност, остро чувство за малоценност и вина, от фобии, тревожност, свръхценни идеи, неврози, депресии и други психични заболявания. Наистина психотерапията понякога може да е продължителен и скъпоструващ процес. Но помислете си каква е цената на това да се чувстваш добре, да разбереш себе си и какво искаш от живота си, да можеш да спиш нормално, да не си тревожен, да се излекуваш от фобиите си, от депресията, да разрешиш сексуалните си проблеми? Има ли цена излекуването на тези страдания? Кои са тогава “лудите”? Тези които търсят лек за болката си, била тя и психическа или тези които стоят цял живот в очакване да се случи “чудото”?