Самата дума психотерапия произлиза от гръцката дума psyche (психика) и therapeia (лечение), което най- общо казано означава лечение на психиката, или както се изразява Т. Баци “това е лечение на психични и соматични заболявания с психични средства”. Изобщо определенията са много. Но в България психотерапията е позната предимно от филмите- и разбира се представата за ролята на психотерапията е изопачена и изкривена. Тук е все още срамно да отидеш да лекуваш психиката си, за да не те помислят за “луд”.

И в това понятие “луд” се включва всичко, което не може да се пипне, да се види- т.е. нашата психика. Много от хората не знаят, че кабинета на психотерапевта е едно от малкото места, където човешката индивидуалност се уважава абсолютно и професионалната тайна е свещена. Но не си представяйте, че психотерапевта е някакъв магьосник, който като удари с вълшебната пръчица всички проблеми изчезват. Той дори не е и някакъв съветник или гуру, който да ви напътства какво да правите с живота си.

Човешките проблеми, както и тяхното разрешаване се крият в самият човек и той самият трябва да стигне до решението им. Ролята на психотерапевта е да се опита да повдигне завесата на човешката душа, да изрови най- дълбоко скритите желания и мисли, да “ви води за ръката”. Той не е съдник, който ще ви съди за вашите деяния, тук всичко се приема без критика и цензура.

Човешките проблеми, както и тяхното разрешаване се крият в самият човек и той самият трябва да стигне до решението им. Ролята на психотерапевта е да се опита да повдигне завесата на човешката душа, да изрови най- дълбоко скритите желания и мисли, да “ви води за ръката”. Той не е съдник, който ще ви съди за вашите деяния, тук всичко се приема без критика и цензура.

Най- много обичам когато чуя някой да каже „Аз съм в много тежка депресия”, или „Аз имам панически атаки”, „Загубил съм си главата” или „Имам невроза”.
Поставянето на диагноза е много относително нещо. Защото в много случай депресията не е депресия, паническата атака може да е следствие от ендокринологичен проблем, тревожното разстройство може изобщо да не е разстройство, а само симптом на нещо друго и обикновено е. Нека не си поставяме диагнози за да си вярваме в тях. Моята работа става двойно по трудна.

Да, вероятно не се чувствате добре и това е факт за вас. Но моята работа е да ви накарам да се чувствате добре, с ваше позволение и помощ, а как ще го направя е отделен въпрос. В много случай терапевта работи и със психиатър за да бъде диагнозата валидна. Така че оставете ни да си свършим работата за да можем да ви помогнем.

Психичното страдание е голяма злочестина. Това отлично знаят хората, засегнати от болезнена стеснителност, остро чувство за малоценност и вина, от фобии, тревожност, свръхценни идеи, неврози, депресии и други психични заболявания. Наистина психотерапията понякога може да е продължителен и скъпоструващ процес. Но помислете си каква е цената на това да се чувстваш добре, да разбереш себе си и какво искаш от живота си, да можеш да спиш нормално, да не си тревожен, да се излекуваш от фобиите си, от депресията, да разрешиш сексуалните си проблеми? Има ли цена излекуването на тези страдания? Кои са тогава “лудите”? Тези които търсят лек за болката си, била тя и психическа или тези които стоят цял живот в очакване да се случи “чудото”?